Отговорност съгласно CMR конвенцията и застраховка „Забавяне на срока за доставка“

Практични съвети:

Препоръчително е да се внимава с термина «фиксирана сделка».

Превишаването на срока за натоварване не е регламентирано в CMR.

Превозвачите трябва да проверят полицата си, за да разберат дали отговорността за превишаване на сроковете за доставка също е застрахована.

Чл. 19 от CMR гласи: „Счита се, че има забава при доставянето, когато стоката не е била доставена в уговорения срок, или ако срок не е бил уговорен, когато действителното времетраене на превоза надвишава времето, за което превозът би бил извършен нормално с оглед на обстоятелствата и по-специално в случаите на частично натоварване, ако времето за набиране на цял товар при нормални условя е надхвърлено, което разумно може да бъде предоставено на един добросъвестен превозвач.“

Тази разпоредба обхваща две ситуации: a) че е договорен срок за доставка и б) че такъв срок не е договорен. Ищецът трябва да докаже, че е договорен срок за доставка, като тежестта на доказване – ако е издадена товарителница в съответствие с член 4 CMR и в нея е вписан срок в съответствие с член 6, параграф 2 – се облекчава от доказателствената тежест по член 9, параграф 1 CMR, при условие че товарителницата е надлежно подписана от страните по договора.

Превишаване на срока за доставка

Ако уговореният срок за доставка бъде надхвърлен, възникват последици от отговорността, които ще бъдат предмет на последващо разглеждане. Същото се отнася и за случаите, когато не е уговорен срок за доставка и е надхвърлена действителната продължителност на превоза съгласно тълкуването на сравнителния, стандартизиран критерии, установен в член 19 от CMR, при което обаче се допуска малко отклонение – доставката на стоките трябва във всички случаи да бъде завършена в рамките на 60 дни от приемането. В противен случай възниква така наречената фикция на загуба по смисъла на член 20 от CMR. Такъв дълъг срок на транспортиране обаче едва ли е мислим, освен евентуално в случай на транспортиране от Западна Европа до далечната източна част на Русия при неблагоприятни обстоятелства.

Съдържание на споразумението

В повечето случаи не се договаря краен срок (в оригинал на френски език „délai“; на английски език „time-limit“; – и в двете версии се подчертава, че става въпрос за краен срок, а не за време, в рамките на който трябва да бъдат доставени стоките). Следва да бъде уговорен  конкретен ден, понякога конкретен час или, в случай на JIT доставки, кратък времеви интервал. Въпреки това, тези споразумения са споразумения за краен срок на доставка, тъй като крайният срок произтича от момента на приемане на стоката. Отбелязваме, че превозвачът следва да разчита на факта, че може да приеме стоките от изпращача толкова навреме, че прилагайки обективен критерий, е възможно да спази крайния срок за доставка, при условие че той е посочен под формата на ден за доставка или час за доставка. Ако случаят не е такъв, е налице споразумение, което не може да бъде спазено и което следва да се счита за нищожно.

Фиксирана сделка? Внимание!

Въпросът дали споразумението за краен срок на доставка може да бъде договорено като „ фиксирана сделка“ се разглежда противоречиво в литературата и в съдебната практика. Това се отнася за споразумения с формулировка като: „Страните по договора се споразумяват за краен срок на доставка под формата на фиксирана сделка от 30 часа от приемането на транспортираните стоки“. За да са сигурни, предпазливите превозвачи не бива да допускат да им се налагат подобни формулировки, тъй като не е изключено при един правен спор – в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай при преценка на интересите на страните – това да бъде квалифицирано като сделка с фиксиран срок със съответните правни последици, напр. разваляне на договора, като тук трябва да се спазва националното законодателство.

Превишаване на крайния срок за разтоварване

Предишната ни тема беше, че стоките, които трябва да бъдат превозени, трябва да бъдат предадени от изпращача навреме. Какво се случва, ако изпращачът е готов да предаде стоките навреме, но превозвачът не спази договорения краен срок за товарене? Това може да доведе до значителни разходи за изпращача, например в случай на превоз на тежки товари, които се товарят от изпращача с наети кранове и нает временен персонал. В случая временният персонал трябва да отчете престой в резултат на това, че превозвачът не се е явил навреме, за което изпращачът трябва да плати. Превозвачът обаче не носи отговорност за разходите, направени от изпращача в резултат на забавеното натоварване, съгласно разпоредбите на CMR, а съгласно приложимото национално право, тъй като член 19 не съдържа разпоредби относно превишаването на срока за натоварване. Превишаването на договорения срок за товарене обаче може да доведе до неспазване на срока за доставка, за което превозвачът носи отговорност в съответствие с разпоредбите на CMR.

Необходима е индивидуална оценка на всеки отделен случай

Ако не е договорен срок за доставка, се приема фиктивен такъв, който се основава на това, колко време би отнелo разумно на един добросъвестен превозвач да извърши превоза, при обстоятелствата, определени в член 19 CMR. Това трябва да се разглежда във всеки отделен случай, като се вземат предвид обстоятелствата, които биха се явили на добросъвестния превозвач преди започването на превоза. Непредвидими, неизбежни събития, настъпили едва по време на превоза, очевидно не могат да се вземат предвид при оценката на срока за превоз, който трябва да се предвиди от превозвача. Освен това, дори ако срокът за доставка е надхвърлен, превозвачът може да се позове на обстоятелства, които не е могъл да избегне и чиито последици не е могъл да предотврати (член 17, параграф 2 от CMR, последна алтернатива), при условие че представи съответните доказателства (вж. член 18, параграф 1 от CMR).

Отговорността трябва да бъде застрахована

Отговорността поражда необходимостта от застраховане. Ето защо превозвачите, които действат с дължимата търговска грижа, трябва да проверят своите застрахователни полици или да ги предоставят за проверка, за да видят дали те не съдържат следните или подобни пасажи, например:
„Превишаването на срока за доставка в съответствие с член 19 от CMR не се покрива от застраховката.“
или
„Претенциите за обезщетение съгласно чл. 23, ал. 5 от CMR не се покриват от обхвата на застраховката.“

 

Источник: kamioni.bg