Икономиката ни губи над 1 млрд. лв. годишно без сухопътен Шенген
Анализът се отнася до три от основните гранични пунктове на страната, през които преминава товарен трафик. Това са „Дунав мост“ 1 и 2 и ГКПП „Кулата“. Само от „Дунав мост“ 1 загубата на годишна база е 288,5 милиона лева.
Най-натовареният граничен пункт е „Капитан Андреево“, но той е външна граница на ЕС, тоест не попада в Шенгенското пространство, уточни Рашков . По информация на колегите му превозвачи, обаче, чакането на този пункт достига до 52 часа.
„Над 1 милиард лв. са директните загуби за българската икономика и допълнителните разходи за българските транспортни предприятия. Това се отразява на нас като потребители. Това е причината стоките за бита да са с процент завишение, спрямо всички тези, които можете да купите в Западна Европа. Общият загубен приход за бюджета на България е малко над 300 млн. лв.“, обобщи Николай Рашков .
Времето за престой и чакане по граничните пунктове е сериозен проблем и заради пропуснатия акциз за България под формата на допълнителните километри, които не са реализирани.
Според Рашков, се наблюдава и загуба на интерес към шофьорската професия и тя става все по-неатрактивна заради периодите на голямо чакане, е съчетание с липсата на елементарни битови условия за водачите.
Той обясни и защо изчакването на ГКПП „Кулата“ е 2 часа, а на границата с Румъния – 16 часа. „В единия случай имаме две европейски държави, които не са част от Шенгенското пространство. В случая с Гърция – тя е част от Шенгенското пространство. Натоварването на границата при тях е неправопропорционално и зависи до голяма степен от пиковите периоди на пристанищата. На Русе нямаме изчакване под 10 часа, и това са осреднени цифри за двата пункта с Румъния“.
Подробният анализ ще бъде представен на Министерство на финансите, Министерството на икономиката, Министерството на транспорта, както и до всички български представители в Европейския парламент. „В Брюксел трябва да се изпращат наистина подготвени на тема „Транспорт“ хора. Транспортът е стратегическа индустрия, от която имаме огромна полза. Тук ще бъде изборът дали ще развиваме този бизнес в България, или той няма да има почва за развитие“, каза Рашков.
„От това зависи хлябът на над 80 000 семейства, които трябва да защитим. Очакваме активни действия от всички институции и от българските представители, които ще отидат в Европарламента. Очакваме те да припознаят темата без деление на партиен принцип!“, призова и Йордан Арабаджиев, изпълнителен директор на Съюза на международните превозвачи.
Арабаджиев уточни, че представеният от Николай Рашков сценарий е балансиран вариант. „Направихме и агресивен сценарий, който според нас, повече се доближава до реалността. Цифрите там са изключително обезпокояващи“, добави Арабаджиев.
Източник: kamioni.bg